Разпространение:

Среща се в различни разновидности из храсталаците, горите и каменливите места до 1600 м надм. височина навсякъде из България.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Храст с дълги, прави или извити, зелени и кафяви стъбла, стигащи на дължина до 3 м. Листата са голи, текоперести, с жлезисти, нарязани прилистници, с 5-7 листчета, които са с къси дръжки, елиптични, назъбени. Както стъблото, така и листната дръжка са покрити с шипове. Цветовете са единични или събрани по 3-5, розови, рядко бели, с 5-листна неопадваша чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е лъскав, яркочервен, месест, отвътре с лъскави власинки и многобройни жълтеникави, твърди семена. Медоносно растение. Цъфти през май-юни.

Използваема част:

Плодовете, брани след пълното ям узряване, но докато са още твърди - през септември-октомври. Сушат се в сушилня при t° до 100°С. Изсушените плодове са червени, без миризма, със сладникаво-кисел вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжни торби. Запазват се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка. Изсушаването на шипките може да стане и на сянка, но поради бавността на сушенето част от витамините се губят.

Химичен състав:

Съдържа до 0,5% витамин С, витамин В2, витамин К, флавоновите гликозиди: кемпферол, кверцетин, изокверцитрин и 3-гликозидкемпферол, захари, пектин, плодови киселини, главно лимонена и ябълчена, провитамин А, ликопин, рубиксантин, а също дъбилни вещества, витамин РР и др.

Лечебно действие и приложение:

Пикочогонно, кръвоспиращо и запичащо. Използва се главно при застой на течности в организма, пясък и камъни в отделителната система, нефрити, диария, стомашни спазми, кръвоизливи (от различен произход) от стомаха, червата, белите дробове и други, а също при авитаминози.

Начин на употреба: 1 супена лъжица леко счукани плодове сг варят 10 мин. в 200 мл вода. Отварата се пие като чай (по такъв начин не се губят витамините). Полезна напитка през зимата е т. нар. шипково вино. Приготвя се по следния начин: 1/2 кг леко счукани шипки се слагат в 4 л вода заедно с 1/2 кг захар и като се разклаща често, се оставят да стоят 6 дни (през зимата до печката). Течността се прецежда и се пие вместо вода. Останалите шипки повторно се заливат със същото количество вода и захар. По желание във „виното" може да се добави кората на 1 лимон или 50 г боровинки. При пресни шипки дозата е 1 кг плод.

В нашата народна медицина плодовете на шипката се употребяват при трудно уриниране, албумин, захарна болест, червен вятър, магарешка кашлица (за магарешката кашлица същото дзйствие имат намиращите се по стъблата т. нар. шипкови тумори); атеросклероза, маточни кръвотечения и др. Семената се прилагат при пясък и камъни в жлъчката, бъбреците и мехура. Корените и венечните листчета се дават против диария, дизентерия, кръвохрачене, силна менструация, стомашни болки. Шипковото брашно, взето по една кафeна лъжичка след ядене, се препоръчва при изпаднало задно черво. Външно плодът на шипката се употребява за промивки при сълзене на очите (отварата).