Разпространение:

Из храсталаците и тревистите места в цяла България.

Описание:

Сем. Устноцветни — Labiatae

(наричана още: рошовина, червен вятър) Многогодишно тревисто растение с просто, право, четириръбесто стъбло, носещо само 2 двойки листа, високо 20-100 см и с вретеновиден корен. Листата са назъбени продълговато яйцевидни, със сърцевидна основа, окосмени или голи, стъбловите приседнали, приосновните с дълги дръжки и по-едри петури, образуват розетка. Цветовете са червеникави и двуполови разположени в класовидни съцветия на върха на стъблото. Те са с 5-листна, в основата си гола чашка, чиито зъбци са късо заострени и стигат до средата на тръбицата на венчето, което е сраснало, двуустно. Тичинките са 4. Плодът е сух, съставен от 4 продълговати орехчета. Медоносно растение.

Използваема част:

Стръковете, брани през време на цъфтежа - юни-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка има зелено стъбло и червеникави цветове, неприятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Използват се също и корените на ранилиста, които се вадят през есента - октомврй-ноември. След измиване те се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените корени имат тъмнокафяв цвят и горчив вкус. Допустима влажност 8%. Опаковат се в бали. Запазват се в сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Надземната част съдържа бетоницин, стахидрин, турицин, холин, горчиви вещества, танини, скорбяла, следи от алкалоиди и др., а корените - неуточнени вещества.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа отхрачващо, противоспастично, възбужда апетита.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от стръковете кисне в 0,5 л вряла вода 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корените - 1 кафена чашка, като се вари в същото количество вода 10 мин. Пие се по същия начин.

В нашата народна медицина ранилистът се употребява при задух, бронхит, магарешка кашлица, виене на свят, главоболие, епилепсия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, жълтеница, възпаление на матката и др. Външно се прилага (счукано свежо растение) като лапа при ухапване от отровни змии, ревматизъм, гнойни рани, а напоследък, главно отвара от корените, се използва при рак.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!