Разпространение:

По песъчливите и тревистите места в цяла България докъм 1500 м надм. височина.

Описание:

Сем. Карамфилови — Caryophyllaceae

Едно- или двугодишно тревисто растение с разклонени лежащи стъбла, дълги 6 до 15 см. Листата са дребни, ланцетни до елиптични и лопатовидни с ципести бели или зеленикави прилистници. Цветовете са дребни, жълтозеленикави, с 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Те са събрани в странични главести или главесто класовидни съцветия.

Използваема част:

Стръковете без вдървенялото в основата стъбло, брани през време на цъфтежа - юни-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушената билка има сребристозеленикав, жълтеникав до зелен цвят и нагарчащ вкус, а при разтриване между пръстите излъчва миризма на кумарин. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Съдържа кумарин, кверцетин, рутин, тритерпенови гликозиди, твърдо етерично масло, следи от алкалоиди, сапонина херниарин (с кумаринова миризма), херниалова киселина, танини, минерални вещества и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа пикочогонно и болкоуспокоително.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Внимание! Да не се употребява при жлъчни камъни!

В нашата народна медицина се употребява при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, воднянка, туберкулоза, албумин, бронхиален катар и др. Прясното растение, счукано на каша, се препоръчва за външно налагане на трудно зарастващи рани, при обриви и лишеи, а свареното - за бани при същите болести.