Химичен състав:

Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества и др.

Описание:

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae

Изправено цилиндрично стъбло. Цветовете са бели, дребни, разположени в 8-12 лъчни сенници. Тичинките са 5. Плодчетата са с яйцевидна или с крушовидна форма, покрити с власинки.

Лечебно действие и приложение:

Анасонът притежава подчертани отхрачващи и възбуждащи чревната дейност свойства. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух, при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове, възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за увеличаване на млякото у кърмачките. В българската народна медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др.

Начин на употреба: 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат по 1-2 капки на бучка захар.

В нашата народна медицина се употребява и дивият анасон, или бедреницата (Pimpinella saxifraga L.), Прилагат се корените за същите болести, както и анасонът. Освен това се използува още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и, отоци.