Разпространение:

По клоните на овощните и на други широколистни и иглолистни дървета най-често в Източна България, в другите райони по-рядко.

Описание:

Сем. Имелови — Loranthaceae

Малко, полупаразитно вечнозелено храстчс с почти сферична коронка, което се прикрепва към клоните на дърветата посредством кореноподобни образувания. Стъблото е голо, виловидно разклонено, както и клонките, членесто, високо до 50см. Листата са бледозелени, кожести, срещуположни, обратно яйцевидно ланцетни до тясно ланцетни, приседнали по върховете на клонките. Двудомно растение. Цветовете са еднополови, събрани най-често до 3 (5-6) заедно, в основата между клонките. Плодът е кълбеста, сочна, едносеменна лъжлива ягода, голяма колкото грахово зърно, отначало зелена, след узряването бяла, прозрачна. Цъфти през март-април.

Използваема част:

Младите клонки заедно с листата, и то на имела, който се развива по иглолистните дървета. Режат се на разстояние 25см от върха през периода от септември до март. След почистването се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушеният имел е със зеленожълтенигсав цвят, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в конопени или книжни торби и бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Вискотоксин, висцин, холиноподобно вещество, норвискалбин, вискалбин, тирамин, инозит, урсон, мазнини, витамин С, провитамин А, серингинин, смолисти и дъбилни вещества и др.

Лечебно действие и приложение:

Белият имел притежава свойството да понижава чувствително кръвното налягане, да преодолява еластични състояния (главно в детската възраст) и да действува кръвоспиращо. Употребява се за лекуване на повишено кръвно налягане, атеросклероза, при болести на нервната система (помощно средство при някои форми на епилепсия); имел, бран от бреза (детски спастични състояния, главоболие, невралгии); за лекуване на маточни кръвоизливи, продължителна и болезнена менструация, кръвотечение от носа.

В българската народна медицина имелът се употребява още при неволно треперене, болести на далака, за забременяване (заедно с плодовете), за увеличаване на млякото у кърмачките и др. Плодовете на имела се взимат при виене на свят, магарешка кашлица, отоци и тумори.

Начин на употреба: 1 супена лъжица ситно нарязани клонки с листа се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Плодчетата се взимат по 1-2 след ядене с вода.

Поради отровността им обаче не е желателно да се взимат продължително време.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!