Разпространение:

Из посевите като плевел и по буренливите места в цялата страна.

Описание:

Сем. Сложноцветни — Compositae

Едногодишно тревисто растение с разклонено, слабо белезникаво паяжинесто окосмено стъбло, високо до 1 м. Листата са дребни, приосновните лировидно изрязани или цели, подобни на стъбловите, линейно ланцетни, окосмени, от което изглеждат сивобели. Цветовете са тъмнонебесносини, събрани в съцветие кошничка, крайните по-едри, фуниевидни, с нееднакво дълги дялове, безплодни, а вътрешните тясно тръбести, плодни. Плодът е сива или жълтеникавосива продълговата семка, на върха с кичур от власинки. Медоносно растение.

Използваема част:

Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа - май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушените съцветия са със син цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 10%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Билката съдържа гликозидите: центаурин, цикорин, цианин, още пеларгонинхлорид, восък, багрило, слуз, соли, главно манганови и калиеви, флавонови производни, танини и др.

Лечебно действие и приложение:

Действа пикочогонно и омекчително.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от метличината се кисне в 400 мл вряла вода 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва обикновената метличина при магарешка кашлица, задух, лошо храносмилане, воднянка, жълтеница, възпаление на гърлото, възпаление на бъбреците и др. Външно билката се използва за лапи при кожни обриви и рани под формата на запарка с вода 5:100 за промивка и бани на очите при перде и при нараняване, като запарка с оцет и вода - при косопад и пърхот.

В нашата народна медицина се препоръчват и други билки от рода метличина: черно вятърче (Centaurea difusa Lam.), което се употребява при температурни и трескави състояния; табашка метла (Centaurea stoebe L.) - използва се при същите заболявания, а освен това и в табаханите, откъдето произлиза и името й.