Разпространение:

По сухите трзвисти места в Северна България между Свищов и Никопол, около Сомовит и по други места.

Описание:

Сем. Бобови — Leguminosae

Многогодишно тревисто растение, стигащо на височина до 1 м. Коренището е късо и дебело, а главният вертикален корен стига на дължина до 5 м и до 10 см дебелина. От него излизат многобройни дълги хоризонтални издънки, които образуват разклонения от втори и т. н. ред. Стъблата са прости или слабо разклонени и са осеяни с дребни, точкообразни жлезички или шипчета. Листата са дълги до 20 см, нечифтоперести. Прилистниците са дребни, ланцетно шиловидни, рано опадащи. Цветовете са светловиолетови, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е продълговат и сплеснат, с бъбрековидни, зеленосиви семена.

Използваема част:

Корените и подземните разклонения. Те се вадят рано напролет - март-април, преди развитието на растението, или наесен, след узряването на плодовете - октомври-ноември. Обикновено се копаят корените на 3-5-годишни растения. След измиване те се обелват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените корени са жълтеникави, без мирис и със сладък вкус. Допустима влажност 14%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Глицеризин (представлява калиева или калциева сол на глицеризиновата киселина); флавоноиди: ликвиритин, ликвиритозид, ликвиритигенин; глаброва (глициретова) киселина, диоксистигмастерин, бета-ситостерин, етерично масло, витамин С, жълт пигмент, аспарагин, захар, манит и др.

Лечебно действие и приложение:

Притежава отхрачващо и омекчаващо лигавиците - действие, ускорява процеса на зарастват на рани (епителизиращо), има спазмолитични и антихистаминни свойства. Прилага се за лечение на всички видове бронхити, бронхиален задух, язви на дванадесетопръстника и стомаха, възпаление на стомашната лигавица (га-стрити).

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина коренът на сладника се употребява още при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за разслабване, пресипнал глас, начална туберкулоза и др.