Разпространение:

Из тропическите области на Стария и Новия свят. Произхожда от Югоизточна Азия.

Описание:

Сем. Лаврови — Lauraceae

Вечнозелен храст или дърво, стигащо на височина до 10м. Листата са срещуположни, яйцевидни, целокрайни, дълги до 20 см. Цветовете са дребни, събрани в класовидни съцветия нарядко по дървото. Те са хермафродитни, с 5-6-делен жълтеникав перигон. Тичинките са наредени в 4-5 кръга, с прашници, които се отварят посредством 4 капачета. Яйчникът е едногнезден. Цъфти през януари.

Използваема част:

Корите, които се белят от 3-4-годишни растения. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушената кора отвън е светлокафява, а отвътре тъмнокафява с приятен мирис и сладникаво-лютив, горчив вкус.

Химичен състав:

Етерично масло (състои се от канелен алдехид, евгенол, р,-пинен, цимол и терпени), захари, слуз, дъбилни вещества, калциев оксалат, гуми, пентозан, фурфурол, пектин, нишесте, манит, смола и др.

Лечебно действие и приложение:

Притежава кръвоспиращо, апетитовъзбуждащо, спазмолштично и противомикробно действие. Освен това усилва движенията (перисталтиката) на червата и възбужда мускулатурата на матката. Прилага се за лечение на маточни кръвоизливи, диарии, диспепсии, повшиена киселинност в стомаха и газове в червата, за възбуждане на апетита. Употребяването на високи дози от билката с абортивна цел е опасно - повреждат се бъбреците!

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка от билката, ситно счукана, се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва кората на канеленото дърво при чревни болки, стомашни и чревни кръвоизливи, оригвания, повръщане, слабо сърце, захарна болест, нередовна и болезнена менструация, нервна слабост, диария и др.