Разпространение:

Расте из храсталаците и широколистните гори, а също по буренливите места край пътищата и оградите в цялата страна.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Многогодишно тревисто растение с окосмено, слабо разклонено стъбло, високо до 60 см и с многоглав, конусовиден червено-кафяв корен. Долните листа са лировидно пересто нарязани, събрани в розетка, а горните са най-често триделни. Цветовете са жълти и дребни, разположени поединично на върха на стъблото. Чашката е съставена от два кръга, всеки с по 5 чашелистчета, венчето е 5-листно, тичинките многобройни. Плодът е сборен, съставен от голям брой едносеменни орехчета, с кукести израстъци. Цъфти през май-юни.

Използваема част:

Корените, извадени през есента - септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при 35°С. Изсушените корени имат кафяв цвят, карамфилоподобна миризма и тръпчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или чували. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Гликозида генин (който под влияние на фермента геаза отделя етерично масло с карамфилоподобна миризма, съдържащо евгенол), танини, горчиви вещества, смола, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение:

Действа затягащо, свиващо кръвоносните съдове, нервоуспокоително. Прилага се при диария, дизентерия, нервни заболявания, хемороиди.

Начин на употреба: 1 супена лъжица корени се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

В нашата народна медицина корените на омайничето се употребяват още при лошо храносмилане, газове, чревни и стомашни болки, повръщане, бяло течение, при нерви и др. Външно билката се прилага за компреси при възпаление на очите, за жабурене при кръвотечение от венците и за промивки при бяло течение.