Разпространение:

Среща се като подивяло растение из мочурливите места край реките в Софийско и Казанлъшко, в диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в атлантическите части на Сев. Америка.

Описание:

сем. Змиярникови — Araceae

Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с пълзящо, дълго и дебело, разклонено коренище, което отвън е кафяво, а отвътре бяло с розов оттенък. Стъблото е изправено, зелено, неразклонено, сплеснато триръбесто, плитко улейовидно. Листата се развиват снопчесто по върховете на разклоненията на коренищата и са линейно мечовидни, дълги 60-120 см. Цветовете са жълтозелени с прост 6-делен околоцветник и са събрани в гъсти, дълги до 12 см кочаноподобни съцветия, които са разположени поединично отстрани на всяко стъбло и са обвити от покривен лист, който изглежда като пряко продължение на самото стъбло. Цялото растение издава приятна миризма.

Използваема част:

Коренищата, които се вадят рано напролет - април-май, или през есента - септември-октомври. След изваждането се обелват, нарязват се на късове до 10 см дълги и се сушат на сянка иля в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е бледожълта отвън, а отвътре бяла, с приятна миризма и горчив вкус. Допустимата влажност е 12%. Опакова се в книжни чували или бали. Търсена и изнасяна билка. При изваждането на коренищата на блатния аир трябва да се внимава те да не се смесват с коренищата на блатната перуника (Iris pseudoacorus L.) и на папура (Typha). Последните са без аромат, а освен това стъблата на двете растения са обли и листата им са плоски.

Химичен състав:

Етерично масло, което се състои от d-a-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав. В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др. В листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.

Лечебно действие и приложение:

Повишава възбудимостта към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина се прилага за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. По-рядко се прилага при заболявания на бъбреците, черния дроб, жлъчката и като отхрачващо средство.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка нарязани коренища се киснат в 300 мл вряла вода 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. За усилване растежа на косата 3 супени лъжици нарязани коренища се варят в 400 мл винен оцет 15 мин. С отварата вечер се правят фрикции.

В нашата народна медицина препоръчва коренищата на блатния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др. Външно се използува за жабурене при зъбобол и кървящи венци, за втриване при падане на косата, за бани при рахитизъм и скрофули. Употребява се още в сладкарството, ликьорената индустрия и козметиката.