Глухарче, радика Taraxacum officinale Web.
- Категория: Билки
- Кат. №: 91
- Виж мнения за продукта
Разпространение:
Из ливади, пасища, паркове, градини, стари посеви, край пътища, в цялата страна.
Описание:
Сем. Сложноцветни — Compositae
Многогодишно тревисто растение със силно скъсено стъбло и добре развит вретеновидно задебелен корен. Листата са разположени във форма на розетка. Те са плитко или по-дълбоко пересто врязани. От средата на розетката израства голо и кухо безлистно стъбло, високо до 30 см, завършващо с едра цветна кошничка. Всички цветове са златистожълти, езичести. Семената са вретеновидни, снабдени с хвърчилка.
Използваема част:
Цялото растение (заедно с корените) или само корените. Цялото растение се събира малко преди цъфтежа или през време на цъфтежа - май-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Добре изсушеното растение има зелен цвят на листата със слаб виолетов оттенък, светло- до тъмнокафяв цвят на корените, без миризма и има слабо горчив вкус. Допустима влажност 13 %. Опакова се в бали. Корените се вадят, когато листната розетка започне да увяхва - август-септември - или рано напролет, преди да започне цъфтежът - април-май. Сушат се на слънце или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се на сухо и проветриво място. Напада се от плодов молец. Изнасяна билка.
Химичен състав:
Надземната част съдържа тараксантин, флавоксантин, лутеин, а също така арнидол и фаладиол, витамин В1 С и D, провитамин А, лактоцерол, аспарагин, холин. Млечният сок (пресните листа) съдържа горчивото вещество тараксапин и др.
Корените съдържат тритерпеновите съединения тараксерол, тараксастерол и псевдотараксастерол, стерините бета-систостерин и стигмастерин, тараксол, тараксацин, инулин, каучук, мазнини, съставени от глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоловата, церотиновата и други киселини, холин, инозит, манит и др.
Лечебно действие и приложение:
Основно действие - подобрява функциите на черния дроб. Освен това билката притежава жлъчогонно, пикочогонно и противоглистно действие и възбужда апетита. Прилага се при чернодробни страдания (жълтеница от чернодробен произход, камъни в жлъчката), болести на пикочните пътища (възпаление на пикочния мехур и бъбреците, камъни в бъбреците и мехура), хемороиди, стомашни и чревни смущения, захарна болест.
Начин на употреба: 1 супена лъжица изсушени надземни части се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Една кафена лъжичка ситно нарязани корени се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по същия начин и при същите случаи.
Българската народна медицина препоръчва глухарчето още при болести на далака и хронични екземи. Свежите млади листа могат да се използват рано напролет като салата при малокръвие и кожни болести.