Разпространение:

Из горите и храсталаците до 1500 м надм. височина навсякъде в България.

Описание:

Сем. Лютикови — Ranunculaceae

Многогодишно увивно или пълзящо растение с вдървеняващи разклонени стъбла, дълги до 30 м. Листата са текоперести, с яйцевидно ланцетни листчета и с дълги дръжки, с които растението, се залавя за околните предмети. Цветовете са бели, събрани по няколко в метличести съцветия, слабо ароматни с 4-делен околоцветник и многобройни тичинки. Плодът е червенокафяво окосмено орехче с дълго, пересто, влакнесто извито стълбче.

Използваема част:

Листата, брани през време на цъфтежа - май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Анемонол, клематитол, сапонини, леонтин, стигмастерин, неизследван глщсозид, церилов алкохол, мирицилов алкохол, мелисова киселина, цитостерин, триметиламин, восъчни вещества и др. (Съдържащият се в растението клематитол и анемонол са от-ровни.)

Лечебно действие и приложение:

Действа противомикробно, противогъбно (фунгипидно), пикочогонно и потогонно. Препоръчва се при воднянка, сърдечни отоци, възпаления на очите и пикочния мехур, при венерически болести, главоболие, костни тумори, за засилване на апетита и др.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка от билката се опарва с 0,5 л вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва листата на повета още при стомашна язва, треска, язва от разширени вени и др. Външно - за бани при краста, циреи и гнойни рани. Същото действие има и коренът на растението.

В нашата народна медицина се употребява и подкорната тъкан на стъблото на повета. Счукана и омесена със зехтин, тя служи за налагане (8 часа) при ревматични болки и шипове (да се внимава, може да се получи изгаряне).

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!