Разпространение:

Из пустинните райони на Източна и Южна Африка.

Описание:

Сем. Кремови — Liliaceae

Многогодишни сукулентни растения със сочни, месести, бодливи листа по изправеното стъбло.

Използваема част:

Сгъстеният сок от растенията, получен при разрязване на листата. Самото събиране на сока става по следния начин: листата се отрязват до основата, нарязват се отвесно и изтеклият от тях сок се събира и сгъстява чрез варене на прав огън, на водна баня или вакуум. Сгъстеният сок има характерна миризма и горчив вкус. На вид е прозрачно стъкловидна маса, жълтокафява или непрозрачна, матова, червенокафява. Пази се на тъмно в стъклени банки.

Химичен състав:

Растението е слабо изучено. Изолирани са алоеемодин, антрагликозиди - алоини, свободни антрахинони, смолисти вещества, алое смола, етерично масло и др.

Лечебно действие и приложение:

Сабурът притежава слабително действие, а в малки дози подобрява храносмилането и действа жлъчегопно. Прилага се за лечение при хроничен запек и запек вследствие атония (слабост) на червата

Начин на употреба: По лекарско предписание. Внимание! Да не се употребява при бременност и в големи дози!

Българската народна медицина препоръчва екстракта от сабура още при чернодробни и жлъчни болести, жълтеница, ракови тумори, главоболие и др.

Академик Филатов въведе лекуване на тежки заболявания с екстракта на сабура. Той държал растението при ниска температура и на тъмно дванадесет дни. Водният екстракт от листата на такова растение повишава защитните функции на болния организъм. Този екстракт се прилага при очни заболявания (потъмняване на стъкловидното тяло, конюнктивит и др.), общи заболявания (хроничен артрит, колити, стомашна язва). Външно сокът на сабура се употребява за лечение на рани от изгорено, абсцеси, циреи и др.