Разпространение:

Главно из Рила, Западни в Средни Родопи и Пирин, по-малко из Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осогово, Славянка и др., където образува чисти или смесени гори по южните, югозападните и западните им склонове, най-често между 1000 и 2000 м надм. височина.

Описание:

Сем. Борови — Pinaceae

Вечнозелено дърво, стигащо на височина 40 м и повече. Кората на възрастните дървета в долната част сивокафява до медночервена, напукана на неправилни плочки, към върха и на по-дебелите клони жълтеникаво- до червеникавооранжева. Листата са игловидни и са разположени по два в късо влагалище върху скъсени клонки, до 7 (8) см дълги, сивозелени. Мъжките шишарки са ресовидни. Женските шишарки са яйцевидно конични, сиви, разположени по върховете на младите клонки върху извити надолу дръжки. Цъфти през май-юни.

Използваема част:

Младите връхчета, брани през февруари-април. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С и при добра вентилация. Опаковат се в конопени чували. Изсушените връхчета са червеникавокафяви, със смолиста миризма и горчиво-смолист вкус. Допустима влажност 12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Връхчетата съдържат до 30% етерично масло (което се състои от борнеол, борнилацетат, кадинен, силвестрен, дипентен, сложни естери и свободни алкохоли); смоли, минерални соли, витамини В, С, К, провитамин А, танини, горчиви вещества, пиникрин, пиницикрин и др.

Лечебно действие и приложение:

Притежават отхрачващо и омекчаващо лигавицата свойство. Действуват противовъзпалително, разтварящо пикочните камъни и разширяващо кръвоносните съдове, пикочогонно. Прилагат се при болести на дихателните пътища (бронхити, ангина, туберкулоза), при простуда (за инхалации, разтривки), ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, скорбут.

Българската народна медицина препоръчва боровите връхчета и при задух, воднянка, скрофули, хемороиди и др.; външно - за инхалация при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и обриви по главата и тялото. Втвърдената смола, взимана в доза колкото лещено зърно, действува добре при белодробен абсцес и хемороиди, а разтопена - при рани от обуща.

Начин на употреба: 100 г борови връхчета се варят в 2,5 л вода, докато остане 0,5 л. Отварата се прецежда и още докато е гореша, се добавя 250 г небет шекер, а като изстине - 250г мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Някои прибавят също и по 10г счукана канела, 5г карамфил и 1 индийско орехче. Освен това настойката от листата на бора поради високото съдържание на витамин С може да се използува през зимата като добро витаминно средство (100 г зелени листа се нарязват ситно, прибавя се 1 супена лъжица разредена солна киселина, която се купува от аптека, и се киснат 2 дни в 2,5л хладка вода. Настойката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка след ядене).