Разпространение:

Из влажните ливади, замочурените места и торфищата, но също по каменисти места в пред планинския и планинския пояс на всички наши планини.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Многогодишно тревисто растение с прави или в основата полегнали, разклонени и окосмзни стъбла, високи 15-30 см. Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно тъмнолъчисто образувание. Листата са приседнали (стъбловите) или с къси дръжки (при основните), триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са разположени поединично в пазвите на листата, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двойна 4-листна чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.

Използваема част:

Коренищата, извадени рано напролет - през март или през есента - октомври - от 2-3 годишни растения. След изваждане коренищата се измиват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. При сушенето коренищата да не се допират до железни предмети, защото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или червенокафява отвън и червена отвътре, без миризма и с горчиво стипчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Билката съдържа гликозидите торментилин и торментол, хининова и елагова киселина, до 35% танини (главно катехини и катехинови флобафени), смолисто вещество, етерично масло, восък, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа кръвоспиращо и запичащо. Прилага се при различни кръвоизливи (от стмашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна менструация и др.), диария, бяло течение, захарна болест и др.

Начин на употреба: 1 супена лъжица нарязани коренища се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва очиболецът да се употребява още при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие, гръдна жаба, кръвопикане и др. Външно отварата се препоръчва за бани при изпаднало задно черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за заякчаване на венците. Настойка от цялата билка в зехтин (1 : 10-20 дни) се препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете, краката или устните. Настойка от цялата билка (прясна) в бяло вино - 10 дни - се дава за усилване и апетит.

В нашата народна медицина се препоръчват още следните билки от рода очиболец: бял очиболец (Potentilla alba L.) - при болести на сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация; пачи очиболец (Potentilla anserina L.) против болки в стомаха и червата; сребролистен очиболец (P. argentea L.) - против диария, дизентерия, стомашни и чревни болки, хемороиди, ухапано от отровни змии, за компреси при възпаление на очите и др.; усойна трева (P. cinerea Chaix) и почудиче (P. recta L.) - против ухапване от отровни змии; гърличева трева (P. reptans L.) - против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария, диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците; загърличе (P. rupestris L.) - против заушка при децата, като се пие и се налага болното място.