Разпространение:

Из сухите тревисти и каменливи места, из редките светли храсталаци и гори, предимно на варовити почви, по топлите предпланински склонове, нарядко из цяла България.

Описание:

Сем. Седефчеви — Rutaceae

Многогодишно тревисто растение със сочни корени, дълги до 50 см и с високо 30-100 см неразклонено, към върха жлезисто окосмено стъбло. Листата са последователни, най-долните прости, а средните и горните са нечифтоперести, с яйцевидни и назъбени листчета. Цветовете са бели или розови, с по-тъмни жилки, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката и венчето са 5-листни, а тичинките - 10. Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти през май-юни.

Използваема част:

Корените, които се вадят наесен, след узряването на семената - август-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със светлокафяв цвят, неприятен мирис и горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо и проветриво място. При работа с растението поради дразнещото му действие да се работи с предпазно облекло!

Химичен състав:

Отровен алкалоид диктамин, етерично масло, сапонини, горчило и други още неизучени съставки.

Лечебно действие и приложение:

Пикочогонно и потогонно.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка корени се вари в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва корена против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, ревматизъм, при болезнена и недостатъчна менструация, бяло течение, хистерия, епилепсия, глисти, а външно - отварата за бани при напукани ръце и крака, както и при ревматизъм, при малки деца. Счукани листа и цветове се използват за налагане (смесени със зехтин) при ревматизъм и шипове.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!