Разпространение:

Из скалистите по-влажни и по-топли места в долния планински пояс като диворастящ, а като културно растение се отглежда в цялата страна.

Описание:

Сем. Орехови — Juglandaceae

Силно разклонено дърво, високо до 25 м, с тъмносива кора. Листата са едри, с дълги дръжки, голи, текоперести, с едри, целокрайни, яйцевидно ланцетни листчета и с характерна миризма. Цветовете са еднополови. Женските са разположени в групи от 2 до 5 по върховете на новите леторасти и са със зеленикав, слабо развит 4-делен околоцветник и 2 червеникави близалца. Мъжките цветове са събрани в едри увиснали ресовидни съцветия; те са със зеленикав 4-делен околоцветник и многобройни жълти тичинки. Плодът е с месеста зелена външна обвивка и с дървениста вътрешна, непълно разделена на 2-4 гнезда, в които се намира семето, което е с неправилно надиплена повърхност.

Използваема част:

Листата и външните зелени обвивки на плодовете. Берат се само листчетата на сложния лист през време на цъфтежа и преди пълното им развитие - през април-май. Сушат се на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу, имат характерна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка. Плодните обвивки се събират при узряването на плода, докато още са запазили зеления си цвят. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените обвивки са тъмнозелени, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Листата съдържат алфа-хидроюглон, р-хидроюглон, флавоноидите хиперозид, 3-арабинозидкверцетин, 3-арабитозидкемпферол, витамин С, дъбилни вещества, провитамин А, етерично масло. Характерната миризма на ореховите листа се дължи на съдържащия се в тях юглон. Зелените обвивки на ореховите плодове съдържат витамин С, дъбилни вещества, алфа- и р-хидроюглон, инозид, плодови киселини и др.

Лечебно действие и приложение:

Засилва растежа на костите и кожата, възбужда апетита. Има и леко дезинфекционно действие.

Начин на употреба: 1 супена лъжица стрити орехови листа се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. За бани 2 шепи от листата се варят в 3 л вода 20 мин. Отварата се прецежда и се излива във водата, в която ще се правят баните.

Българската народна медицина препоръчва листата на ореха да се употребяват при кожна туберкулоза, стомашни и чревни болки, при възпаление на лимфните жлези, нередовна менструация, скрофулоза, диария, кръвохрачене, атеросклероза, хемороиди и др. Листата се препоръчват за външни промивки при бяло течение при рани, кожни болести, очни възпаления, за бани при рахит, шарка, хемороиди и различни екземи. Зелените плодни обвивки се използват за боядисване на коси, в бояджийството и сладкарството.

В нашата народна медицина се използва също следното лекарство против туберкулоза и за усилване: Рано напролет - март-април - се изкопава корен от орех и се слага в дамаджана, пълна с вино. След това дамаджаната се запечатва с восък и се заравя в земята под ореха с корени. Късно през есента (ноември) тя се изважда и от настойката се пие по 1 кафена чашка след ядене 3 пъти дневно.