Разпространение:

Расте из буренливите и необработваемите места, в орниците и нивите, край пътищата и другаде, а в някои части на страната се отглежда.

Описание:

Сем. Кръстоцветни — Cruciferae

Едногодишно тревисто растение с право, разклонено на върха и високо до 1,5 м стъбло. Коренът е вретеновиден, слабо разклонен. Долните листа са с дълги дръжки, лировидни, с 2-4 странични дялове, а горните - яйцевидни или ланцетни, целокрайни или рядко назъбени, голи и синкавозелени. Цветовете са жълти и събрани на върха на стъблото в гроздовидни съцветия. Те са с 4-листна чашка, 4-листно венче, 6 тичинки и 1 плодник. Плодът е шушулка, прилегнала към стъблото, двугнездна. с кълбести семена с мрежесто набраздена повърхност Цъфти от май до юли.

Използваема част:

Семената, брани прeди пълното им узрязане, за да се избегне оронването им. След ожънването на растенията снопите се оставят на слънце и да доузрее семето, след което се вършеят. Изсушеното семе е кълбесто, отвън тъмнокафяво, отвътре жълтеникаво, с парливо-лютив вкус и характерна миризма. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували. Запазва се на сухо и проветриво място. Да се внимава при ожънването черният синап да не се смесва с полския синап (Sinapis arvensis L.), дивата ряпа (Raphanus ra-phanistrum L.) или с бялата рапица, рапса (Brassica napus var. oleifera D. C). Те се различават по това, че семената на бялата рапица и на дивата ряпа са по-едри, а на полския синап са гладки.

Химичен състав:

Съдържа до 30% мазнини (състоят се от глицериди на олеиновата, линоловата, еруковата, линоцериновата, палмитиновата и арахиноватакиселина), до 20% белтъчни вещества, слуз, синапено етерично масло (с главна сьставна част алилизотиоцианат, следи от диметилеулфиди и серовъглерод, цианалил и др.) и гликозида синегрин, който представлява калиева сол на мирозиновата киселина и под действието на фермента мирозин в присъствие на вода се разпада на кисел калиев сулфат, гликоза и алилизотиоцианат.

Лечебно действие и приложение:

Използва се главно свойството му на кожен дразнител. Установено е също, че черният синап възбужда дишането и засилва отделянето на жлъчен сок. Прилага се външно за лапи при настинка, пневмония, ревматизъм и др. Особено се препоръчва при простудни заболявания и бронхити у малки деца.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка счукано синапено семе се слага в 100 г мед. Взима се по 1 кафена лъжичка 3 пъти дневно след ядене. За лапи - равни количества счукано синапено семе и брашно се разбъркват с топла вода и малко оцет.

Българската народна медицина препоръчва синапът да се употребява при стомашни и жлъчни болки, кашлица и гърлобол. Външно се препоръчва за жабурене при зъбобол.

В нашата народна медицина се употребява също и белият синaп (Sinapis alba L.), чиито семена са по-едри и бледожълти. Те съдържат до 30% мазнини, слуз, белтъчини и тиогликозида синалбин, който се хидролизира на гликоза и синалбин-синапено масло, чийто химичен състав е параоксибензилизотиоцианат. Маслото на белия синап не е летливо, както при черния смнап, и то се употребява като кожен дразнител. То се използва за направа на горчица. В нашата народна медицина се препоръчва при стомашни болки, бронхит, кашлица, шизофрения, воднянка, също смесено с мед. В малко количество действа като слабително. Във вид на лапи може да се използва при настинка, пневмония, ревматизъм, невралгия, бодежи и др.