Разпространение:

Нарядко, но из цялата страна по за-ливните низини и край реките, а по влажните места в планинските райони се изкачва до 1000 м надм. височина.

Описание:

Сем. Зърнастецови — Rhamnaceae

Храст, висок до 3 м, или малко дръвче, високо до 6-7 м. Кората на младите клонки е канеленочервена до червено-кафява, а на старите - тъмносива до почти черна. Листата са елиптични до обратно яйцевидни, целокрайни, последователни, отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу - жълтозелени. Цветовете са дребни, белезникавожълти, двуполови, събрани на кичури в пазвите на листата. Плодовете са сочни, кълбести, черновиолетови, лъскави. Цъфти през май-юли.

Използваема част:

Кората на стъблото, а също и на клонките от тригодишни растения, след като отлежи 1 година. Тя се бели рано напролет - март-април, при започване на сокодвижението и покарване на първите листа. Кората се нарязва на хоризонтални ивици, широки 30 см, а след това на вертикални. Леко се очуква с дървен чук и се бели. При беленето не трябва да се засяга дървесината, а когато това стане случайно, наранената тъкан се изчиства. Характерно за зърнастеца е, че като се остърже гор¬ната кора, появява се червено оцветен пласт за разлика от подобни растения, където подкоровият пласт е зелен. Също така при варенето зърнастецът оцветява водата тъмночервено, ако реакцията е алкална за разлика от корите на другите растения, които не дават такова оцветяване. Корите се сушат на сянка или в сушилня при t° до 100°С. Изсушената билка е без миризма, с тръпчивогорчив вкус, сив или тъмнокафяв цвят и белезникави или сиви петна. Ломът на кората е ситно грапав, зърнест отвън и влакнест отвътре. Допустима влажност 13%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо, сенчесто и проветриво място. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Антрахиноновите и антраноловите гликозиди гликофрангулин, франгулин, франгулаемодин, емодин, изоемодин, хризофанова киселина, франгулова киселина, до 15% алкалоиди, дъбилни вещества, ябълчена киселина, следи от етерично масло, смола и др.

Лечебно действие и приложение:

Зърнастецът притежава очистително действие и е много подходящ за тежко болни и бременни.

Начин на употреба: 1 супена лъжица нарязани кори се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва употребява при хроничен запек на дебелото черво, чернодробни заболявания, жълтеница, воднянка, хемороиди и др. Външно той се прилага за промивки при гнойни рани, циреи и кожни заболявания. Плодовете на зърнастеца, киснати в оцет 20 дни, се препоръчват за лекуване на краста. Слабителното действие на корите се дължи на съдържащия се в тях антронов гликозид, който след 1 година отлежаване преминава в антрахиноновия гликозид гликофрангулин. Корите на зърнастеца, употребени, преди да отлежат 1 година, предизвикват повръщане.

В нашата народна медицина се употребява и зърниката (Rhamnus cathartica L.), чиито плодове, също черни на цвят, се използват при същите болести, както корите на зърнастеца. Слабителното действие на зърниката се дължи на антраноловите гликозиди.