Разпространение:

Украсно растение с хибриден произход.

Описание:

Сем. Здравецови — Geraniaceae

Вечнозелен полухраст, достигащ на височина до 2м. Стъблото е разклонено, в основата вдървеняло, покрито с дълги бели космици. Листата са последователни, дълбоко разсечени на 5-7 дяла, които също са пересто нарязани. Цветовете са неправилни, бледорозови, но две от венчелистчетата са с тъмнопурпурни жилки. Те са събрани в прости сенници. Плодът се състои от 5 сухи едносеменни орехчета. Цялото растение има приятен мирис.

Използваема част:

Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа - юни-септември. Беритбата може да се извърши на два пъти. Първият път се изрязва от растението до 70%, като се оставят млади филизи, които се изрязват, след като се облистят. Беритбата е най-добре да се извършва през втората половина на деня - около 4 часа след обяд. Набраният материал не се суши, а се предава пресен в билкосъбирателните пунктове.

Химичен състав:

Етерично масло (състои се от 1-цитронелол, линалоол, гераниол, ментол, сесквитерпени, сесквитерпенови алкохоли, изомаслена, изовалерианова и пеларгонова киселина), дъбилни вещества, витамин С, провитамин А и др. В цветовете се съдържат багрилни вещества, хлорид на пеларгонина и др.

Лечебно действие и приложение:

Действа запичащо и кръвоспиращо. Прилага се при диарии и маточни кръвоизливи.

Българската народна медицина препоръчва индришето при сърдечни болести, кръвно налягане, захарна болест, а външно - за налагане против гнойни рани и като ароматно средство в кулинарството.