Разпространение:

По сухите тревисти места край пътищата, из посевите, окопните култури, залежите, необработените ниви в цялата страна.

Описание:

Сем. Игликови — Primulaceae

Едногодишно тревисто растение с тънки, четириръбести, разклонени от основата, полегнали стъбла, дълги 5-40 (60) см. Листата са срещуположни, приседнали, яйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са оранжево-червени или сини с дълги дръжки, излизащи от пазвите на листата, с до основата 5-делна чашка, с 5-листно сраснало само в долната си част венче и 5 тичинки. Плодът е кутийка, снабдена с капаче.

Използваема част:

Надземната част, брана през време на цъфтежа - май-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушеното растение е без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали.

Химичен състав:

Гликозида цикламин, вещества със сапонинов характер (сапоноиди), пептонизиращ ензим и ензима привмераза и др.

Лечебно действие и приложение:

Пикочогонно, затягащо. Прилага се при воднянка, отоци от сърдечен произход, бъбречнокаменна болест, подагра, жълтеница, задух, епилепсия.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва огнивчето още при туберкулоза, пясък в жлъчката, чернодробна цироза, копривна треска и др. Външно за изпаднало задно черво, за налагане и за промивки при възпалени очи и др.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!