Разпространение:

По черноморското крайбрежие - Варненско, Авренското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър и др., в Провадийско, Шуменско и др. в Югоизточна България, а също в Кюстендилско на сухи песъчливи, каменисти и затревени места.

Описание:

Сем. Сложноцветни — Compositae

(наричана още: старо цвете, сухо цвете) Многогодишно сребристосиво окосмено тревисто растение с право или възходящо, високо 10-40 см стъбло и черно вдървеняло коренище. Приосновните листа са продълговато лопатовидни, стеснени в дръжка, а стъбловите са приседнали, линейно ланцетни. Цветните кошнички са лимоненожълти до златисто- или портокаловожълти и са събрани в гъсти връхни щитовидни метлици.

Използваема част:

Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа - юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с яркожълт цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се на сухо, проветриво и сенчесто място.

Химичен състав:

Етерично масло, флавони и флавонови гликозиди, стерини, горчиви вещества, танини, багрила, смола, каротин, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката притежава пикочогонно и жлъчегонно действие.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се кисне в 400 мл вряла вода 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

В нашата народна медицина жълтият смил се употребява при жълтеница, вода в коремната област, втвърдяване на черния дроб, кръвен застой в коремната област, глисти, шипове, невралгия, импотентност, рахит, тежко чуване с шум в ушите, цироза на черния дроб, ревматизъм, ишиас, възпаление и пясък в жлъчката, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, ниско кръвно налягане, кръвохрачене, кожни болести и др. Външно действа противонасекомно.