Разпространение:

В предпланинския и долния планински пояс на цялата страна.

Описание:

Сем. Липови — Tiliaceae

Високи дървета с разклонена корона. В медицината се употребява цветът и на трите вида липа: дребнолистна (Tilia cor data), едролистна (Tilia platyphillos) и сребро листна (Т. argentea). Листата на дребнолистната липа са 2-8 см дълги и почти толкова широки, отгоре голи и тъмнозелени, а отдолу - синкавозелени, само в ъглите на жилите са с жълтокафяви власинки. Цветовете са групирани по 4 до 16 в увиснали съцветия. Листата на едролистната липа са 5-10 см дълги, отгоре тъмнозелени, отдолу - по-бледи и голи или с редки власинки, а освен това в ъглите на жилките има снопчета белезникави власинки. Съцветията се състоят от 3 до 9 цвята. Листата на сребролистната липа са 6-11 см дълги и отгоре са тъмнозелени, а долната им страна е сребриста, от дебелия пласт бели звездовидни власинки. С власинки е покрит и присъцветният лист. Цветовете в съцветието са 5 до 10. Цветовете на всички видове липа се състоят от 5-делна чашка, 5-листно зеленожълто или бяло венче и многобройни тичинки. Събрани са в съцветие полусенник, като дръжката на полусенника се е сраснала с главната жилка на едър, езиковиден, кожест, гол или окосмен присъцветен лист с бледожълтеникав цвят и мрежеста нерватура. Плодът на всички видове липа е кълбесто орехче. Медоносни растения.

Използваема част:

Цветовете на всички видове липи със или без прицветника, брани през време на цъфтежа - юни-юли. При брането цветовете да не се мачкат, защото при сушенето - потъмняват. Цветовете на различните видове липи се събират, сушат се и се опаковат поотделно. Ако се събират само цветове, те се откъсват от присъцветниците преди сушенето. Набраните цветове се сушат на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Сушенето трябва да спре, когато цветната дръжка стане чуплива при огъване. Изсушената билка е със зеленикавожълти цветове и жълтозелени присъцветнини с приятна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в специални бали. Запазва се на сенчесто и проветриво място. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Етерично масло (състои се главно от фарнезол), флавоновия гликозид хесперидин, гликозида тидиацин, неизучени сапонини, дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, слуз и др.

Лечебно действие и приложение:

Липата проявява силно потпогонно и пикочогонно действие. Притежава също и противоспастични, тонизиращи и протизомикробни свойства. Прилага се като отхрачващо средство при болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, катари, ангини), при температурни състояния, ревматични болки и неврити. Употребява се и при заболявания на пикочните органи.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от цвета се вари в 200 мл вода 5 мин. Отварата се пие като чай. За външно прилагане - 100 г липов цвят се слага в 2 л вода да кипне, след което отварата се излива във ваната за баня.

В нашата народна медицина липата се прилага още при болки в стомаха и червата, шарка, кожни обриви, главоболие, епилепсия, виене на свят, хистерия, пресипнал глас, диария и др. Външно липовият цвят се препоръчва за бани при нервни болести, за гаргара при гърлени възпаления и при зъбобол. Намира приложение също в пивоварната и парфюмерийната промишленост.