Разпространение:

Из горите, храсталаците, сечищата, по синорите и край пътищата в цялата страна.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Храстовидни растения с цилиндрични или тъпоръбести, голи или окосмени, но винаги по-силно или по-слабо бодливи стъбла, които са пълзящи или са дъговидно извити. Листата са длановидни или нечифтоперести, обикновено с 3-5 яйцевидни, заострени и назъбени листчета, голи или бяло мъхесто окосмени от долната страна и по главния нерв, често с дребни шипчета. Цветовете са бели или розови, с 5-делна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки и плодници. Те са събрани в гроздовидни или метличести съцветия. Плодът е сборен, червен и синьочерен, месест, лесно отделящ се от плодното легло. Медоносни растения.

Използваема част:

Листата, корените и плодовете. Листата се берат в хубаво слънчево време от юни до септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа са със зелен цвят, без миризма, с тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Корените се вадят през есента - октомври-ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Опаковат се в торби или бали. Плодовете се берат при пълното им узряване - юли-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Допустима влажност 15%. Опаковат се в книжни торби. Всички части на къпината се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Листата съдържат витамин С, танини, флавони, инозит, магнезиеви соли и др.; корените - скорбяла, танини и др.; плодовете - витамин С, провитамин А, витамин К, млечна, янтариа, оксалова и ябълчена киселина, захари, багрила, пектин и др.

Лечебно действие и приложение:

Проявява запичащо и противодиабетично действие. Прилага се при диария, дизентерия, бяло течение, захарна болест и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от листата се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корените 1 супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин.

Българската народна медицина препоръчва листата и корените на къпината още при кръвохрачене, апандисит, силна и продължителна менструация, воднянка, разширени вени (корените) и др. Външно отварата от листата се прилага за гаргара при възпаление на гърлото, венците и др. Плодовете се препоръчват при простуда, възпаление на дихателните пътища и др.