Разпространение:

Из цялата страна като градински украсни растения. Отечество Средиземноморието.

Описание:

Сем. Перуникови — Iridaceae

(наричана още: тъжък, гогопурчо, синя перуника) Многогодишни тревисти растения, високи 30-100 см, с дебели, разклонени коренища. Приосновните листа са мечовидни, едри, с влагалище, наредени в два реда и разположени в една плоскост, а стъбловите са линейни. Цветовете на германската перуника са синьовиолетови, а на флорентинската - бели. Разположени са на върха на стъблото и са с 6-листен околоцветник и 3 тичинки, намиращи се под трите близалца на плодника, който е съставен от 3 плодолиста и има тригнезден яйчник. Плодът е тригнездна кутийка с многобройни сплеснати и ръбести семена. Цъфтят през април-май.

Използваема част:

Коренищата от 2-3-годишни растения, които се вадят през пролетта - април-май или през есента - септември-декември, измиват се, обелват се и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 30°С. Изсушените коренища са жълтеникавобели и членести. Имат приятна теменужена миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в каси или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Етерично масло (състои се от кетона алфа-ирон, органични киселини и алдехиди), глюкозида аридин, мазнини, дъбилни вещества, смоли, органични киселини, слузни вещества и др. В листата се съдържа голямо количество витамин С.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа отхрачващо и болкоуспокоително. Прилага се против кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни страдания.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка смлени коренища се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина перуниката се употребява още при задух, туберкулоза и др. Външно се използва за жабурене при зъбобол. Намира приложение в парфюмерията, козметиката и зъболекарството.