Разпространение:

Расте по сухите и каменливи склонове, из храсталаците и по скалите, в иглолистните и широколистните гори до 1600 м надм. височина в цялата страна.

Описание:

Сем. Кипарисови — Cupressaceae

Вечнозелен храст или дърво, силно разклонено и високо до 1-4 м. Листата са шиловидно заострени, по три в снопчета, отгоре с по една широка белезникава ивичка и разперени. Цветовете (шишарките) са разделнополови: женските се състоят от три плодни люспи, които при узряването се срастват и стават месести; мъжките шишарки са късо ресовидни с многобройни люсповидни тичинки, всяка с по 3 до 7 прашника. „Плодчетата" (галбулите) са кълбести, синкавочервени, покрити с белезникав восъчен налеп. Семената са 3, сивокафяви, обвити в смолисто вещество, със сладникав вкус и смолиста миризма. Цъфти през април-май.

Използваема част:

Узрелите „плодчета" (галбулите), брани през есента - септември-ноември. Понеже „плодчетата" зреят на втората година след цъфтежа, на един и същ храст има и зелени, и зрели. Обикновено „плодчетата" се събират, като под храста се постеле брезент или платно и клоните силно се разклащат. При това зрелите „плодчета" падат веднага. След събирането те се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 35°С при добра вентилация. Изсушените „плодчета" са тъмносини, с характерна миризма и сладникаво-парлив вкус. Допустима влажност 14% Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

До 2% етерично масло (състои се от d-алфа-пинен, юнен, камфен, алфа-феландрен, терпинолен, дипентен, сабинен, терпинеол, борнеол, изоборнеол, кадинен, юненол, юнипер-камфора, цидрол и др.), до 30% инвертна захар, до 10% смола, горчиво вещество юниперин, мазнини, мравчена, оцетна и ябълчена киселина, танини, пектини и др. Пикочогонното действие на хвойната се дължи на терпена юнен.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа пикочогонно, дезинфекциращо пикочните пътища, отхрачващо. Улеснява храносмилането. Етеричното масло действа противомикробно.

Начин на употреба: 1 супена лъжица леко счукани „плодчета" се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се но 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Внимание! Да не се взима при възпаление на бъбреците!

В нашата народна медицина „плодовете" на хвойната се употребяват при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при воднянка, трудно уриниране, лош дъх на устата, киселини и болки в стомаха и червата, ревматизъм, подагра, оригване, хемороиди, кожни обриви, недостатъчна менструация, малария, шарка и др. Външно „плодовете" се препоръчват за инхалация при задух и бронхит, за бани при екземи, а отварата от клонките - като слабително средство. „Плодовете" се прилагат още в пивоварната и парфюмерийната промишленост и във ветеринарната медицина.