Разпространение:

В областите с тропичен и субтропичен климат.

Описание:

Сем. Седефчеви — Rutaceae

Вечнозелено, разклонено дърво, достигащо на височина обикновено до 2-4 м. Листата са последователни, продълговати, лъскави, отгоре тъмнозелени, с крилати дръжки. Цветовете са бели, единични или са събрани в малобройни кичури в пазвите на листата. Плодът е сочна ягода с дебела грапава, оранжевожълта обвивка.

Използваема част:

Цветовете, неузрелите плодове и корите на узрелите плодове. Цветовете се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушените цветове са светлокафяви, с приятна миризма и горчив вкус. Зелените плодове и корите на зрелите се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби и се пазят в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Цветовете съдържат етерично масло (състои се от терпенн, дипентен, до 40% линалоол, гераниол, метилов естер на надраниловата киселина и други естери). Зеленият плод съдържа ауранциамарин (придаващ горчивия му вкус), хесперидин, етерично масло (с по-малко количество алифатни алкохоли), лимонена и ябълчена киселина, танини и др. Корите на зрелия плод съдържат ауранциамарин, хесперидин, каротиноиди, до 2,5% етерично масло (състои се от 90% лимонен, линалоол, терпинеол, метилантранилов естер и др.).

Лечебно действие и приложение:

Билката има противовъзпалително и стомашно действие. В билковата практика се употребяват главно корите на зрелия плод. Използват се при възпаление на стомаха и червата, жълтеница, стомашна тежест, за апетит, против диария и др.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от корите на горчивия портокал се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене три пъти дневно.