Разпространение:

Край пътищата и оградите, из затревените места и храсталаците, а също като плевел из окопните култури, лозята и др. в цялата страна докъм 700 м надм. височина.

Описание:

Сем. Копитникови — Aristolochiaceae

Многогодишно тревисто растение с право, набраздено, високо до 40-60 (100) см голо стъбло и късо пълзящо коренище. Листата са сърцевидно яйцевидни, целокрайни, последователни. Цветовете са жълтозеленикави, събрани по няколко в пазвите на листата, с гол тръбест, в основата мехуресто подут, а на върха езичесто удължен околоцветник. Плодът е крушовидна 6-гнездна кутийка, изпълнена с дребни семена;

Използваема част:

Коренищата на растението, а също и надземната част. Коренищата се вадят след узряването на семената - през август-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност 11%. Опаковат се в торби. Надземната част се бере през време на цъфтежа - май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в бали. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Коренищата съдържат алкалоидите аристолохин и магнофлорин, етерично масло, горчиви и дъбилни вещества, аристолохиева и нораристолохиева киселина. В листата са открити аристолохин, аристолохиева киселина, етерично масло, сапонини, органични киселини. Семената съдържат аристолохин, аристолохиева киселина и мазнини.

Лечебно действие и приложение:

Установено е, че съдържащият се в растението аристолохин увеличава силата на сърдечните съкращения, разширява кръвоносните съдове, оказва пикочогонно действие и понижава силата на маточните съкращения. По тези съображения растението се препоръчва за лечение на първите стадии на хипертоничната болест (повишено кръвно налягане), при воднянка, като средство за заздравяване на рани.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка от коренищата или надземната част се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Отровно! Дасе взима по лекарско предписание!

Българската народна медицина препоръчва коренищата и надземната част на вълчата ябълка още при треска, ревматизъм, подагра, скрофули, запек, за засилване на матката, кашлица, начална туберкулоза и др. Външно те са добро средство за промивки на рани при ухапване от отровна змия и насекоми, за лапи при гнойни рани, екземи и др. Настойката от семената на растението се използва за регулиране на сърдечния ритъм - увеличава амплитудата на сърдечните съкращения.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!