Разпространение:

Рядко растение по скалистите и каменистите места на черноморското крайбрежие - Балчишко, Варненско, между Айтос и Бургас, по варовитите скали около Михайловград и Белоградчик, по склоновете на Родопите (над Асеновград), край р.Велека в Странджа.

Описание:

Сем. Ефедрови — Ephedraceae

Малко храстче със силно разклонени изправени и прешленести стъбла, високо до 50 см. Листата са 2-4, ципести, сраснали в основата си във вид на влагалище. „Цветовете" са жълти, дребни, еднополози. Мъжките са на групи по много, покрити с две ципести листчета, а женските са събрани по две по върховете на клонките и са обхванати с 2 до 4 покривни листчета, които при узряването на семената стават месести и червени.

Използваема част:

Надземната част, брана по време на цъфтежа - май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с лютив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Билката съдържа алкалоидите d-псев-доефедрин, 1-ефедрин, метилефедрин, дъбилни вещества, пирокатехин, флобафен, смола и др.

Лечебно действие и приложение:

Възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура, разширява зениците.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се вари 5 мин. в 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва ефедрата и при задух, копривна треска, бронхит; магарешка кашлица, хрема, ниско кръвно налягане, някои очни болести, ревматизъм и др. Външно билката се прилага за компреси при кожни обриви и за налагане при възпаление на носната лигавица.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!