Разпространение:

Расте из храсталаците и гористите места до 1600 м надм. височина, а също така и в населените места навсякъде из България.

Описание:

Сем. Бъзови — Caprifoliaceae

Храст или високо до 6 м дръвче, силно разклонено, с тънка, сива, напукана кора и мека сърцевина. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 5-7 елиптично до яйцевидно ланцетни, остро назъбени листчета. Цветовете са бели до кремави, събрани в широко щитовидно съцветие, е плитко 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е лъскава, черна, сочна ягода с 2-4 черни семена. Медоносно растение.

Използваема част:

Цветовете и корените, по-рядко плодовете, листата и кората на стъблото. Цветовете се берат преди пълното разцъфтяване - през май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. За да се получи само цвят, без цветните дръжки, след изсушаването цветовете се прекарват през сито, като се трият или се изчукват, при което пада само цветът, а цветните дръжки се изхвърлят. Така получената билка е с кремав цвят, слаб аромат и сладникаво-слузест вкус, който впоследствие дразни гърлото. Допустима влажност 12%. Олакоза се в книжно-конопени торби.
Корените се вадят през есента, след узряването на плодовете - октомври - или рано напролет, преди развитието на растението - март. След изкопаването те се измиват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби или бали. Плодовете на бъза се събират след узряването им - през август-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня също при t° до 40°С. Кората се обелва при започване на сокодвижението, като се очиства от корка. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Всички части на бъза се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Цветовете съдържат гликозида самбунигрин, рутин, полутвърдо етерично масло, холин, витамин С, органични киселини, гликозидни вещества, смоли, танини и др. Сухите листа съдържат самбунигрин, етерично масло, алдехиди, а пресните листа - още витамин С и провитамин А, танини, самбуцин, следи от алкалоиди и др. Кората съдържа етерично масло, холин, фитостерин, валерианова киселина, танини, смоли и други, а плодовете - витамин С, провитамин А, багрила, желязо, хризантемин, самбуцин, самбуцианин, дъбилни вещества, карбонови и аминокиселини, витамин В-комплекс, плодови киселини, захари и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа потогонно, слабително и пикочогонно. Улеснява отделянето на храчки при пневмония, бронхит и туберкулозна кашлица.

Начин на употреба: От цвета 1 супена лъжица се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корите и корените - по I супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин. От мармалада, приготвен от плодовете, се се взима по 1 кафена лъжичка след ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва цветът на бъза да се употребява при хрема, пресипнал глас, като изпотяващо средство при простудни заболявания, при високо кръвно налягане, задух, при трудно уриниране и кръвопикане, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Корените и корите се препоръчват при воднянка, затлъстяване, като слабително, настойката от листата - при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания. Плодовете се приемат във вид на мармалад за усилване, при невралгия и туберкулоза. Цветът се използва за инхалация при възпаление на гърлото. Намира приложение и в пивоварната промишленост.

В нашата народна медицина се използва и бъзакът (Sambucus ebulus L.). Различава се от бъза по това, че стъблото му е едногодишно и прашниците са червеникави, а цветовете - бели. Неговите плодове и корените се употребяват при болестите, посочени при бъза. Цветът на растението се препоръчва от нашата народна медицина още при трудно уриниране и при рак, а сварените корени - за бани при заболявания на ноктите от гъбички.