Разпространение:

Из посевите и буренливите места, край пътищата, оградите и другаде, до 1000 м надм. височина навсякъде в България.

Описание:

Сем. Макови — Papaveraceae

Едногодишно тревисто растение с набраздени, кухи, голи, синкавозелени, полулежащи или възходящи, силно разклонени стъбла, високи 10-40 см. Листата са сложно пересто нарязани, с дръжки, синкавозелени. Цветовете са дребни, розови до пурпурночервени и са събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото, с 2-листна чашка, с 4 венчелистчета, горното от които е с торбест израстък в основата и с две 3-разделни тичинки. Плодът е бъбрековидно едносеменно орехче.

Използваема част:

Надземната част, брана през време на цъфтежа - май-юли. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Съдържа фумарова киселина, алкалоида фумарин, багрило, смола, калциеви, калиеви и магнезиеви соли на фумаровата киселина, криптокарпин, яуротензин, горчило и др. Алкалоидът фумарин е идентичен с опиевия сърдечно парализиращ алкалоид протопин (има кратковременно възбуждащо действие, ускорява пулса и увеличава апетита).

Лечебно действие и приложение:

Апетитовъзбуждащо. Прилага се при слабост (атония) на червата, понижен апетит, жълтеница, туберкулоза. Външно се използва против кожни лишеи и краста.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се вари в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва лечебния росопас още при жълтеница, хемороиди, пъпки о лицето и тялото, воднянка, запек, скрофули, лениви черва, лош дъх на устата, туберкулоза, за отслабване, хистерия, хипохондрия и др., а външно - за бани при зачервени очи.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!