Разпространение:

Културно растение, но намерено също из посевите като плевел в Ивайловградско и Брезнишко.

Описание:

Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae

Едногодишно тревисто растение с кухо, в горната си част разклонено стъбло, високо 40-70 см. Долните листа са с дълги дръжки и едро нарязани, горните са пересто нарязани на тесни заострени делчета. Цветовете са бели, събрани в сложни сенници. Плодовете са кълбести, с 5 главни и 4 междинни надлъжни ребра, жълтеникави, с характерна приятна миризма. Зелените части на растението миришат неприятно, което се дължи на дециловия алдехид. Цъфти през юни-август.

Използваема част:

Плодовете (семената). За събирането им растенията се жънат рано сутрин, докато още не се е вдигнала росата, за да се избегне оронването. След жътва стъблата се сушат и се вършеят. Изсушеното семе е с жълтеникавокафяв цвят, с характерна миризма при дъвкане и със сладникав вкус. Опакова се в конопени или книжни торби. Допустима влажност 12%. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.

Химичен състав:

До 1,2% етерично масло - състои се от линалоол, d-aлфа-пинен, (3-пинен, n-цимол, дипентан, алфа-тершшен, алфа-тернинен, терпинолен, а-феландрен, Р-феландрен и др.), борнеол, гераниол, малко количество алкалоиди, мазнини, белтъчини, борнилацетат, децилов алдехид, оцетна и децилова киселина и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката улеснява храносмилането, действа болкоуспокоително, газогонно, откашлящо.

Начин на употреба: 1 супена лъжица леко счукани плодове се заливат с 400 мл вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва кориандъра при болки в стомаха и червата, газове, диария, дизентерия, кашлица, задух, повръщане, трахеит, бронхит, за увеличаване млякото у кърмачките и др. Външно билката се използва за налагане при различни възпаления, циреи, гнойни рани и др. Във ветеринарната медицина се употребява против глисти по добитъка.