Разпространение:

Отглежда се като градинско растение навсякъде у нас, а се намира и като подивяло.

Описание:

Сем. Тойнови — Аросупасеае

Многогодишно тревисто вечнозелено растение с лежащи стерилни стъбла и изправени цветоносни стръкове. Листата са срещуположни, елиптични, кожести, целокрайни, с къси дръжки. Цветовете са сини, единични, с къси дръжки, излизащи от пазвите на листата, с 5-листна чашка, 5-листно сраснало в тръбица венче и с 5 тичинки. Плодът е продълговата шушулка.

Използваема част:

Надземната част, брана през време на цъфтежа - май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушената билка е зелена, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Съдържа дъбилни и горчиви вещества, горчилото винцин, гликозида винкозид, алкалоида минорин, резерпинин, винин, пубесцин и др.

Лечебно действие и приложение:

Притежава кръвоспиращо и понижаващо кръвното налягане действие. Прилага се за лечение при кръвоизливи от: носа, матката, белите дробове и при повишено кръвно налягане, главно в първия стадий.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от стръковете се вари в 0,5 л вода 5 мин. Отварата се пие по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!

Българската народна медицина препоръчва зимзелена още при диария, треска, малария, кашлица, кръвохрачене. Външно билката се използува за гаргара при възпаление на гърлото и устата, за жабурене при зъбобол и за компреси при мокри екземи и кожни изриви.

В нашата народна медицина се употребява и друг вид зимзелен, наречен още женски бръшлян, любика, черковно цвете (Vinca herbacea W. K.), отварата от листата на който се употребява при диария и дизентерия, както и за промивки при рани.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!