Разпространение:

Расте само из сфагновите тресавища във високопланинските райони на Западна Стара планина, Средна гора, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи.

Описание:

Сем. Росянкови — Droseraceae

Многогодишно тревисто насекомоядно растение с безлистно цветоносно стъбло, високо 5-10 (20) см. Листата са кръгли, с дълги дръжки, разположени във вид на розетка, покрити отгоре с дълги червеникави жлезисти власинки, отделящи лепкав сок, с който растението задържа насекомите. Цветовете са бели, събрани на върха на стъблото във вид на едностранен грозд, с 5-листна, сраснала в основата си чашка, 5-листно венче и 5 ти-чинки. Плодът е кутийка с многобройни семена.

Използваема част:

Надземната част, брана през време на цъфтежа - юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с червеникавокафяв цвят, без мирис и с кисело-горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Съдържа нафтохинона дрозерон, витамин С, антоцианово багрило, ябълчена, лимонена и бензоена киселина, танини, ензими, восък и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа бoлкоуспскоително, затягащо, потогонно, пикочогонно отхрачващо, противоспастично.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката, подсладена с мед или небет-шекер, се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва росянката се употребява при магарешка кашлица, задух, кръвохрачене, туберкулозна кашлица, жълтеница, вода в коремната област, атеросклероза и др. Външно - счукана свежа билка се препоръчва за налагане при мазоли и брадавици.