Разпространение:

Из широколистните гори (като подлее) и из сечищата в цялата страна.

Описание:

Едър храст с червеникава или пепелявосива кора на клоните, гладка и покрита с множество лещанки. Листата са едри, с къса дръжка, закръглено яйцевидни, на върха изведнъж стеснени и заострени и със сърцевидна основа, двойно назъбени. Цветовете са еднополови - мъжките са събрани в съцветия реси, цилиндрични и увиснали, а женските са разположени по 2 в малки пъшеовидни образувания. Плодовете (лешник), събрани най-често в групи от 2-5, със звънчеввдна обвивка. Цъфти през февруари-април.

Използваема част:

Кората на клоните, белена през пролетта - април-май. Обелената кора се суши на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушената билка е кафявосива, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Кората съдържа танини и други неуточнени вещества. Плодът съдържа йодни, железни и медни соли, мазнини, метионин, холин, лецитин, ненаситени мастни киселини и др.

Лечебно действие и приложение:

Пикочогонно, противотрескаво.

Начин на употреба: 1 супена лъжица нарязани кори се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От листата се взимат 2 супени лъжици и се киснат в 0,5 л вряла вода 2 часа. Пие се по същия начин (1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно).

Българската народна медицина препоръчва кората на леската против малария, за апетит, при жълтеница, разширени вени, възпаление на простатата, бъбречни заболявания, заболявания на черния дроб и др. Подобно действие имат и листата. От своя страна плодовете са висококалорична храна при малокръвие, диабет, камъни в бъбреците и жлъчката, гуша, атеросклероза, високо кръвно налягане и др.