Разпространение:

Расте из ливадите и пустошите, край пътищата, в обработваемите земи, залежите и стърнищата в цялата страна.

Описание:

Сем. Сложноцветни — Compositae

Многогодишно тревисто растение с ръбести стъбла, слабо окосмени, високи до 1,2 м. Коренът е вретеновиден, месест и неразклонен. Приосновните листа са събрани в розетка и са вълновидно пересто нарязани на триъгълни назъбени дялове, а стъбловите са ланцетни, остро назъбени, полуобхващащи стъблото. Цветовете са сини, рядко бели, езичести, събрани в съцветия кошнички, които са разположени поединично или на кичури в пазвите на връхните листа. Плодът е сивожълт, набразден, на върха с дребни люспици. Медоносно растение.

Използваема част:

Надземната част на растението и корените му. Надземната част се бере през време на цъфтежа - юли-август. Суши се бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените стръкове са със зелени стъбла и листа и сини цветни кошнички, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаковат се в бали. Допустима влажност 12%. Корените се вадят през есента - октомври - при завяхване на растението. След изваждането те се измиват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените корени са тъмнокафяви отвън и бели или жълтеникави отвътре, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Корените съдържат инулин, гликозида интибин, фруктоза, левулоза, левулин, холин, смоли, дъбилно вещество, белтъчни вещества и др. Цветовете съдържат гликозида цихорин, листата - инулин, а сокът - горчивите вещества: лактуцин, лактукопикрин, тараксастерол и др. В семената са намерени също инулин и протокатехинови алдехиди.

Лечебно действие и приложение:

Билката повишава апетита и улеснява храносмилането. Действа успокоително на централната нервна система и усилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Има, противомикробно действие.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от стръковете или 1 супена лъжица от корените се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина синята жлъчка се употребява при чернодробни и жлъчни страдания, стомашни киселини и язва на стомаха, гастрит, трудно уриниране и кръвопикане, при болести на далака, тении и глисти у децата, бронхит, кашлица и др. Външно се препоръчва за лапи при кожни изриви и отоци. Сухият и опечен корен влиза в състава на франк кафето.