Разпространение:

Нарядко из цялата страна по влажните места в изкопи, край каналите и по речните брегове, край сенчестите гори.

Описание:

Сем. Бобови — Leguminosae

Многогодишно голо тревисто растение с разклонено, високо до 1 м набраздено стъбло. Листата са прилистници, текоперести, 11-21 линейно елиптични листчета, които завършват на върха с късо осилче. Цветовете са синкаволилави, рядко бели, със звънчевидна 5-делна чашка, 5-листно венче, съставено от тъпа ладийка, флагче и две крилца, 10 тичинки и един плодник. Те са събрани в едри гроздовидни съцветия. Плодът е линеен многосеменен боб.

Използваема част:

Стръковете, брани през време на цъфтежа - юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблата и листата и син или белезникав на цветовете, без миризма, със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Билката съдържа алкалоидите d-l-пе-ганин и 2, 3-хиназолон, сапонини, танини, горчиви вещества, мазнини и др. В семената на растението са открити галегин, лутеолин и неговият гликозид галутеолин и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката има пикочогонни и потогонни свойства, намалява съдържанието на кръвната захар. Употребява се при захарна болест и за увеличаване на млякото у кърмачките.

Начин на употреба:2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва жаблека още при настинка, възпаление на пикочните пътища и външно за налагане при мокри лишеи.

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!