Разпространение:

Расте по сухите тревиста и каменливи места, по нивите, стърнищата, ливадите и из храсталаците нався-къде в България.

Описание:

Сем. Теменугови — Violaceae

Едногодишно тревисто растение с право, ръбесто, слабо разклонено стъбло, високо до 45 см, и с тънък вретеновиден корен. Долните листа са сърцевидно яйцевидни, а горните - продълговато ланцетни, последователни, с дълги дръжки и с два прилистника. Цветовете са единични, с дълги дръжки и с жълто, виолетово, синьо и бяло обагрени венчелистчета. Чашката и венчето са 5-листни, тичинките са също 5, кафяви. Плодът е многосеменен, разпуклив (на 3 дяла), с продълговато яйцевидни, кафяви, лъскави семена.

Използваема част:

Надземната част, брана през време на цъфтежа - май-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е без миризма, но със сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

В надземната част и корена се съдържа гликозидът рутин, в цвета е намерен антоциановият гликозид виоланин, а в надземната част - етерично масло, (3-каротин, виолаксантин, зеаксантин, флавоксантин, витамин С, сапонини, калциеви и магнезиеви соли, танини, слузно вещество, салицилова и винена киселина и др. В корена е намерен алкалоидът виолаеметин.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа отхрачващо, дезинфекционно, пикочогонно, потогонно, нервоуспокоително, разслабващо. Усилва секрецията на бронхиалните жлези. Прилага се като добро средство при суха кашлица кожни страдания (екземи, скрофули, акне, импетиго), задръжка на течности в организма, ревматизъм, заболяване на пикочните органи, хистерия.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва трицветната теменуга да се употребява още при кожни обриви, магарешка кашлица, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, атеросклероза, скрофули и др. Външно се препоръчва за бани и компреси при краста, гнойни пъпки по кожата, рахит, скрофулни рани, за измиване на главата с отвара от билката при главоболие и безсъние, а пресният сок от растението - при рани и отоци.

В нашата народна медицина се употребява още и миризливата теменуга, виолетката (Viola odorata L.), която има виолетово-сини ароматни цветове. Разпространена е из храсталаците и горите навсякъде из България Цъфти през март-април. Използват се също надземната й част, брана през време на цъфтежа, или корените, брани след узряването на семената. Съдържа същите вещества и се употребява, както трицветната теменуга.