Разпространение:

Расте из редките гори, храсталаците, покрай градините, оградите и дворовете в цялата страна.

Описание:

Сем. Устноцветни — Labiatae

Многогодишно тревисто растение с четириръбесто разклонено стъбло, покрито с редки власинки, високо 30-80 см и с добре развито коренище. Листата са срещуположни, яйцевидни, тъпо назъбени, тъмнозелени и голи отгоре, а отдолу светлозелени и жлезисто окосмени. Цветовете са групирани по 3-10 в едностранни лъжливи прешлени в пазвите на горните листа и са белезникави или розови, с тръбеста двуустна 5-зъба чашка, 5-листно двуустно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 светлокафяви орехчета. Цялото растение при разтриване между пръстите излъчва приятна лимонена миризма. Медоносно растение.

Използваема част:

Листата, брани преди цъфтежа - май-юни. (Не бива да се берат през време на цъфтежа, нито по-късно, защото лечебните им свойства намаляват.) Растението може да се окоси и след това да се оберат листата, но не бива да се мачкат, защото при сушенето почерняват. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са зелени отгорe, светлозелени отдолу, имат лимонена миризма при разтриване - и нагарчащ слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Напада се от плодов молец. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Етерично масло, което се състои от цитрал, цитронелал, гераниол, мирцен, линалоол и др., витамин С, дъбилни вещества (неизучени), кафеена, олеинова и урсолова киселина, слузни и горчиви вещества.

Лечебно действие и приложение:

Често употребявана билка поради добре изразени лечебни свойства: нервоуспокоително, болкоуспокоително, противоспастично и възбуждащо храносмилателната система. Прилага се при заболявания от нервен произход (сърцебиене, сърдечна невроза, неврастения, мигрена, полова възбуда, гръдна жаба), възпаление на стомаха и червата на нервна почва, повръщане и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Да не се употребява при остри възпаления на стомаха и червата и при остра кашлица!

В нашата народна медицина маточината се употребява още при виене на свят, кръвно налягангане, главоболие, апоплексия, задух, меланхолия, болки на нервна почва в зъбите и ушите, за усилване на зрението, за регулиране на нередовна менструация. Външно се използва за лапи при ревматични отоци, при болки в стомаха и червата (зони на Хед), за гаргара при възпалени сливици и др., а също в парфюмерийната промишленост.