Разпространение:

Летният дъб се среща на групи или единично предимно в низините. Зимният дъб расте в предпланинския и планинския пояс на цяла България до 1500 м надм. височина.

Описание:

Сем. Букови — Fagaceae

Зимен дъб (наричн още: зимно меше), Летен дъб (наричан още: белика, бяла граница, лютак, лъжник). Високи дървета с широка, сбита, а при свободно растящите разперена корона. Летният дъб има голи, гладки, кафявозелени или синкавозелени едногодишни клонки с дребни, почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и дебели дръжки, неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5-7 двойки тъпи дялове, голи и от двете страни или отдолу тънко пухести, но със стареенето оголващи, с изключение на жилките. Люспите на чашките (купулите) пепеляво пухести, керемидообразно разположени и наредени спираловидно, плоски. Зимният дъб е със зеленопепеляви или кафявочервеникави и голи едногодишни клонки. Листата му са пересто врязано наделени на 4-7 двойки, най-често заострени дялове и отгоре са голи, тъмнозелени, а отдолу - пухести, с дребни кичурести власинки. Чашката (купулата) на жълъда отвън е с пухести по тръбната страна люспи, част от които са и възлесто задебелени. И двата вида дъб са еднодомни с еднополови цветове - мъжките, събрани в увиснали реси с 6-делен околоцветник и повече от 6 тичинки, а женските са единични или са събрани по 2-5 в малки гроздовидни съцветия. Цъфтят през април-май.

Използваема част:

Тънката гладка кора от млади дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели рано напролет - март-април. За целта върху кората се правят напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с чукче и се бели. Така обелената кора се суши на слънце (с лицевата страна отгоре), на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Кората може да се вземе и от прясно отсечени дървета, които се поставят на специални станоци и се белят с рукан. Изсушените кори отвън са лъскави, гладки, кафявосиви и с белезникави лентицели, а отвътре са кафявочервеня или жълтеникави. Вкусът на изсушената билка е силно стипчив и слабо нагарчащ. Допустима влажност 15%. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Кората съдържа дъбилни вещества до 20%, галова, елагова и ерукова киселина, катехини, въглехидрати, смоли, кверцит, левулин, слуз, белтъчни вещества, горчиви вещества и др. (в продължително съхраняваните кори или в корите от стари дървeта поради ензимно окисляване, част от танините преминават в неразтворими флобафени). Открити са още пентозани, пектини, флавоновото съединение кверцетин и др. Жълъдите съдържат скорбяла, дъбилни и белтъчни вещества, мазнини.

Лечебно действие и приложение:

Кората на двата вида дъб има запичащо и противовъзпалитглно действие. Прилага се за лечение при диарии и за гаргара при възпаления в областта на устата и глътката, също при изгаряне.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка счукани кори се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори още при малокръвие, скрофули, кръвохрачене, повръщане на кръв, силна и продължителна менструация, дизентерия, глисти, албумин, малария, кашлица, бронхит, възпаление на пикочния мехур, лош дъх на устата, киселини и болки в стомаха и др. Външно се използват под формата на нестойки за жабурене при слаби венци и рани в устата, за промивки при трипер и бяло течение, за бани при потене на краката, за компреси при подутини от изгоряло и др. Пресни листа като лапи служат за увиване на главата при главобол. За пиене и бани при изпаднало задно черво и хемороиди. Печени жълъди се използуват като кафе при чревни и стомашни болки, малокръвие, скрофули и ревматизъм. Във ветеринарната медицина и кожарската индустрия.