Разпространение:

Из храсталаците навсякъде из България, главно по влажните места и край реките.

Описание:

Сем. Конопови — Cannabaceae

Многогодишно тревисто увивно растение с ръбесто и кухо стъбло, дълго до 6 м, снабдено с шипчета и със силно развито коренище. Листата са срещуположни, обикновено длановидно 3-5-делни, едро назъбени. Цветовете са жълтозелени, еднополови: женските образуват шишарковидни съцветия и са разположени в пазвите на листата; мъжките са събрани в съцветие метлица. и имат 5-делен околоцветник и 5 тичинки. Плодът е яйцевидно орехче. Цъфти през юли-август.

Използваема част:

Женските съцветия - шишарките, брани, докато са още затворени - август. Покривните люспи на съцветието и цветчетата са осеяни със смолисти жлези със светложълт цвят. Тези жлези се отделят при претриване през сито. Те имат характерна миризма и горчив вкус. Шишарките се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушената билка има зеленикавожълт цвят, характерна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Химичен състав:

Лупулинът съдържа мазнини, жълто багрило, смолисти вещества, восък, валерианова киселина и етерично масло (състои се от сесквитерпеновия алкохол лупаренол, сесквитерпена хумулен, кетона лупарон, алифатния терпен мирцен, феноловия етер лупарол, хидролизиращ се на изовалерианова киселина, на която се дължи миризмата на билката при стареене). От смолистите вещества са изолирани хумулон и лупулон, които при разпадане отделят валерианова киселина, алифатните терпенови алкохоли гераниол и линалоол. Жлезите съдържат още холин, танини, алкалоида хумулин, жълто багрило, тримегиламин, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа нервоуспокоително, болкоуспокоително, пикочогонно. Прилага се при нервна възбудимост и стомашни болки.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина шишарките на хмела се употребяват при болезнено уриниране, болезнена менструация, главоболие, безсъние, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката, възпаление на пикочния мехур, пикочния канал и простатната жлеза, половоуспокоително, при скрофули, неволно семетечение и др. Настойка 1:10 (8 дни) в червено вино се дава при жълтеница. Външно се препоръчва при отоци и язви, а в смес със свинска мас - при кожен рак. Във ветеринарната медицина хмелът се дава на добитъка при воднянка.