Разпространение:

По сухите и припечни места главно в Южна България.

Описание:

Сем. Черничеви — Moraceae

Ниско разклонено дърво, достигащо на височина 7-10 м, или храст. Листата са последователни, едри, на дълги дръжки, дълбоко 3-5-делни, тъмнозелени със синкав оттенък. Растението е двудомно. Мъжките цветове са с 3-5-делен околоцветник и 3-5 тичинки, а женските - с 5-делен околоцветник и един яйчник. Цветовете са затворени в месесто цветно ложе, което след оплождането се разраства. Плодът е месесто, крушовидно, светложълто до виолетовокафяво съплодие (лъжлив плод). Същинските плодове, орехчетата, са затворени в съплодието.

Използваема част:

Листата и съплодията. Листата се берат през време на цъфтежа - юни. Сушат се на сянка. Плодовете се берат след узряването и също се сушат на сянка. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав:

Етерично масло, тлъсто масло, захари, танини, смола, нишесте, плодови киселини, пектин, витамин А, В, С и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката има омекчаващо и противовъзпалително действие.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от листата се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От плодовете - 1 супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин.

Българската народна медицина препоръчва листата на смокинята против бюргер, задух, кашлица, стомашни и чревни болки и др., а плодовете - при кашлица, бронхит, магарешка кашлица, като слабително средство и др. Външно - лапи от плодовете се използват против циреи, гърлобол, възпаление на сливиците, възпаление на венците, за компреси при петна у бременни, за гаргара при възпаление на гърлото. Опечени, плодовете като кафе могат да се използват при всички видове кашлица.