Разпространение:

По скалните сипеи и каменливите склонове, из редките гори, сечищата и пожарищата във всички наши планини. Отглежда се и като градинско растение.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Полухраст, висок до 1-2 м, развиващ многобройни коренови издънки. Едногодишните клонки са пръчковидни, тревисти, покрити със синкавозелен налеп и са осеяни с къси шипчета, безплодни. Двугодишните клони са плодоносещи, слабо вдървеняващи, загиват през същата година. Листата са последователни, 3 (5-7)-делни, едро назъбени, отгоре зелени, а отдолу бяло вълнесто наплъстени. Цветовете са бели, с 5-делна трайна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен, червен, по-рядко жълт, съставен от дребни костилкови плодчета, отделящ се лесно след узряването от конусообразното цветно легло. Медоносно растение. Цъфти през май-юни.

Използваема част:

Листата и плодовете. Първите се берат след цъфтежа - юли-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа са със зелена отгоре и белезникава отдолу петура, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Плодовете се берат узрелии се и сушат на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Изсушените плодове имат червен или жълт цвят, приятна миризма и слабо кисел вкус. Допустима влажност 16%. Опаковат се в торби. И листата, и плодовете се запазват в сухи, сенчести и проветриви помещения.

Химичен състав:

Листата съдържат флавони, танини, витамин С, провитамин А, ябълчена и лимонена киселина и др. Плодовете съдържат лимонена, ябълчена, салицилова, капронова и мравчена киселина, витамин С, провитамин А, следи от витаминни в група В, различни въглехидрати, дъбилни вещества, етерично масло, витамин Р, багрило, пектин, окиси на калия, калция, магнезия, фосфора, съединения на желязото, мангана и медта, пуринови вещества и др. В семената освен мазнини (около 15%) има още фитостерин (0,7%), слузни вещества и др.

Лечебно действие и приложение:

Плодовете пресни или под формата на сиропи са отлично ободрително и подкрепително витаминозно средство при всички заболявания, особено за малки деца.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от листата се киснат в 0,5 л вряла вода 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва цветовете на малината (киснати в зехтин 20 дни) като средство при ухапване от змии, скорпиони и насекоми. Плодовете се използват освен това в пивоварната и сладкарската промишленост.

В нашата народна медицина листата на малината се употребяват при диария, киселини в стомаха, стомашни и чревни болки, кръвохрачене, силна и продължителна менструация, главоболие, кожни изриви, за изпотяване при простуда, при воднянка (корените) и др. Запарката от листата се препоръчва за гаргара при възпаление на венците и гърлото. Коренището на малината се употребява при същите болести.