Разпространение:

Из сенчестите гори, сечищата и храсталаците, в по-високите места навсякъде в България.

Описание:

Сем. Картофови — Solanaceae

Многогодишно тревисто растение със зелено, понякога с виолетов оттенък, сочно, разклонено в горната си част стъбло, високо до 2 м, и с месест, разклонен, отвън сивожълт, а отвътре бял корен, стигащ на дължина до 1 м. Листата са тъмно-зелени, с къса дръжка, яйцевидни, заострени, целокрайни, долните последователни, горните почти срещуположни, единият от които е по-голям, отгоре са голи, а отдолу слабо окосмени. Цветовете са кафявовиолетови, единични или по два, увиснали, разположени в пазвите на листата, с 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е черновиолетова, лъскава и сочна ягода с кисело-сладникав вкус.

Използваема част:

Листата и корените на растението. Листата се берат през време на цъфтежа - юли-август. Самото бране трябва да стане на няколко пъти. Берат се най-напред долните листа, които са по-големи, след известно време и горните. Така листата като билка са по-качествени. Сушат се веднага на сянка или в сушилия при t° до 50°С. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу, с характерен мирис и горчив вкус. Опаковат се в бали. Корените се вадят в началото на есента, когато плодовете узреят през септември, и то от 2- до 5 годишни растения. След измиване и изчистване по-големите се нацепват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените корени отвън са жълтеникавосиви, а отвътре бели, със сладникав, а впоследствие с горчив вкус и слабо упойваща миризма. Опаковат се в конопени торби или бали. Търсена и изнасяна билка. Запазват се в сенчесто, проветриво и сухо помещение. Допустима влажност на листата и корените 13%.

Химичен състав:

Всички органи на растението съдържат следните алкалоиди: атропин, хиосциамин, 1-скополамин, апоатропин, беладонин, азотметил-пиролин, пиридин, тетраметилдиаминобутан; гликозида метилескулетин, витамин С (в листата) и кускгирин (в корените), още скополетин, танини, пектини, нишесте, захароза, фитостерин, ферменти и др.

Лечебно действие и приложение:

Алкалоидите на лудото биле притежават спазмолитични свойства, в резултат на което имат болкоуспокояващ ефект при спазми на гладката мускулатура; потискат секрецията на секретарките жлези, ускоряват сърдечния ритъм; атропинът и хиосциаминът притежават възбуждащо влияние върху централната нервна система, а скополаминът — успокояващо. Растението се прилага за лечение на заболявания на храносмилателната система (стомашна язва, гастрит, чревни колики, повишена киселинност), заболявания на дихателните органи (бронхиален задух, бронхит), на пикочо-половите органи (класическо средство против „бъбречна атака", т. е. при бъбречно-каменна болест, спазми на пикочопроводите), възпаление на жлъчката и жлъчно-каменна болест; освен това растението се препоръчва при магарешка кашлица, еластичен запек, епилепсия, хорея, прекомерно потене, невралгия, при безсъние, при „кокоша слепота, критична възраст у жената и др.

Начин на употреба: Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!

В нашата народна медицина се препоръчват корените на лудото биле още при безсъние, парализи, нощно напикаване и изпотяване, хистерия, морска болест, в очната практика и др. Коренът, смлян на брашно, се употребява също при гнойни рани, рани от изгорено, при подсичане (за посипване), а смесен със свинска мас 1:50 - за мазане при хемороиди. Лютата му заедно с листата на татула се използуват за пушене При задух и др., а също като противоотрова при отравяне с гъби и морфин. В световната медицина се прилага препоръчаното от българския народен лечител Иван Раев лечение на паркинсонизма (сънната болест) с корените на лудото биле. Той го е давал по следния начин: 30 г корени от лудо биле се варят 10 мин. в 600 мл бяло вино заедно с 1 кафена чашка животински въглища. Прецежда се и се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене 3 дни наред. Следващите дни дозата се увеличава до 4 чаени лъжички дневно. 3 часа след взимането на виното се приема малко настъргано индийско орехче и се дъвчат корени от блатен аир. Горният начин на лечениe Иван Раев е обозначил: корен № 1 (корен от лудо биле); прах № 2 (животински въглен); хапчета № 3 (смес от брашно и индийско орехче); корен № 4 (корен от блатен аир). Препоръчаното от Иван Раев лечение на паркинсонизма е ненадминато досeга в световната медицинска наука и е възприето под името „българско лечение".

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!