Медиците от древността - Разес, Авицена, Бируни, описали методите за добиването на мумийото и използването му при различни болести - счупвания, полиомиелит, мигрена, епилепсия, парализа на лицевия нерв, отравяния, язви на стомашно-чревния тракт, възпаления на пикочния мехур, туберкулоза и др. Мумийото като лекарствено средство е известно в източната медицина повече от три хиляди години. Аристотел през 4 в. пр. н.е. описал лечебните му свойства. И днес го използват в народната медицина в Централна Азия, Иран, Афганистан, Тибет, Индия. Наричат го планински балсам, планинска смола.
Адаптогенът бил използван за балсамиране на починали и лечение на болни в Древен Египет (там го наричали илирийска смола). Една от версиите извежда името мумийо от персийската дума “мум” - восък. В Бирма го наричат планинска кръв, в Монголия - скален сок, в Иран - мек восък, в Сибир - каменно масло, планински балсам или планински восък. Арабите го наричали планинска пот или мумион.
Учени от Киргизия и Узбекистан установили, че мумийото е екстремент от малки животинчета, обитавали високите части на планините. Повече от 70 лечебника и трактати съдържат богат материал за широкото използване на мумийото от древните лекари като средство, което засилва регенериращите процеси в различни тъкани в организма, като противовъзпалително, антитоксично, общоукрепващо средство, възстановяващо функцията на периферните нервни стволове и анализатори в центровете на главния мозък.
Тази статия е на: rasper-bg.com