Разпространение:

Из сенчестите букови гори в Средна Стара планина и Странджа.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

(наричана още: лаврова вишня, лаврова череша) Вечнозелен храст или малко дръвче, 1-3 (б) м високо, с продълговато елиптични, кожести и последователни листа. Цветовете са бели, събрани в изправени гроздовидни съцветия в пазвите на листата с 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодовете са черни, закръглено яйцевидни, костилкови.

Използваема част:

Листата, брани през време на цъфтежа - май-юни. Те не се сушат, а се предават свежи в билкоизкупвателните пунктове (като оттам се предават на нашата индустрия).

Химичен състав:

Билката съдържа горчивия гликозид лауроцеразин (който при разпадане под действието на ензими отделя циановодород), витамин С, гликозидите амигдалин и пруназин, етерично масло, което се състои от бензалдехид, бензилов спирт, синилна киселина, дъбилни вещества, восък. В семената освен гликозиди са открити мазнини и етерично масло.

Лечебно действие и приложение:

Действа болкоуспокоително.

Начин на употреба: По лекарско указание. Растението е отровно!

В нашата народна медицина запарката от листата на лавровишнята се препоръчва при болки в стомаха и червата, кожни обриви, нервни заболявания (като успокоително), при болки и спазми: в бъбреците и жлъчката и др. Външно се употребява за налагане при хемороиди, за промивки при гнойни рани, за компреси при невралгия и др. Във ветеринарната медицина билката се прилага против шап по добитъка (за промивки и налагане).