Разпространение:

Из цялата страна, по влажни и богати на органични вещества почви.

Описание:

Сем. Копривови— Urticaceae

Многогодишно двудомно тревисто растение с четириръбесто право стъбло, високо до 30-150 см, и с пълзящо, разклонено коренище. Листата са срещуположни, продълговато сърцевидно ланцетни, назъбени, тъмнозелени, покрити, както и стъблото, с парливи корави власинки. Цветовете са дребни, зелени, еднополови и са събрани в разклонени увиснали ресисти метлицовидни съцветия в пазвите на връхните листа. Плодът е малко и сухо едносеменно орехче. Цъфти през май-септември.

Използваема част:

Листата и коренището. Листата се берат през време на цъфтежа. Обикновено копривата се коси, а листата се обират, след като увехнат, защото тогава по-малко парят. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените листа са зелени отгоре и по-светли отдолу, без миризма и вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Запазват се в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка. Коренищата се вадят рано напролет, преди да започне развитието на растението (март), или късно наесен (ноември). Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените коренища са без миризма и вкус. Запазват се в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Опаковат се в бали или торби.

Химичен състав:

Листата съдържат витамин К, гликозида уртицин, дъбилни и белтъчни вещества, мравчена киселина, хистамин, витамин С, витамин В2, провитамин А, пантотенова киселина, ситостерин, (3-каротин, ксантофил, виолаксантин и др. Коренищата съдържат скорбяла, дъбилни вещества и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа противоревматично, усилващо, кръвоспиращо. Прилага се при болести на ставите (ревматизъм, артрит), мускулни болки, изтощаване след боледуване, изпотяване (при малокръвие), сърбеж, младежки пъпки и др. Още по темата в Детоксикиращото действие на копривата.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от листата се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно; 1 супена лъжица коренища се вари в същото количество вода 10 мин. Пие се по същия начин.

В българската народна медицина за същите болести се използва и гръцката коприва (Urtica urens L.), която е едногодишно, еднодомно растение с дълги само до 2 см съцветия.

В нашата народна медицина се предписва още при маточни и хемороидални кръвотечения, при нарушение на менструацията в климактеричния период, при хронични варикозни язви и авитаминози, при кръвотечение от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация, копривна треска, захарна болест, виене на свят, главоболие, задух, нервни припадъци, жълтеница, стомашни и чревни болки, за увеличаване на млякото у кърмачките, при чернодробни и жлъчни страдания и др. Външно парене с прясна коприва се препоръчва при ревматизъм. Отварата от коренищата на копривата се пие за усилване на сърдечния мускул, настойката им в оцет се прилага за растеж на косата и против пърхот. Семената, смесени с кисело мляко, се взимат против захарна болест. Листата, накиснати в зехтин (1:10), се употребяват за мазане при рани.