Разпространение:

По буренливите места и край пътищата из цялата страна.

Описание:

Сем. Картофови — Solanaceae

Едно или две до многогодишно, лепкаво и неприятно миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли. Приосновните са с дълги дръжки и розетковидно разположени, увяхващи през време на цъфтежа. Стъбловите са последователни, без дръжки, полуобхващащи стъблото. Цветовете са едри, почти приседнали в пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото и неговите разклонения. Те са с високо гърневидна при отвора 5-делна чашка и фуниевидно, леко неправилно 5-листно нечисто жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът е гърнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни грапави семена.

Използваема част:

Листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа - юни-септември. Откъснатите листа трябва да се поставят в кошници на тънки пластове, защото, държани в чували или на дебели пластове, те бързо се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при t° до, 40°С. Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в каси. Търсена и изнасяна билка. Запазват се на сухо и проветриво място. След манипулация с билката (бране, сушене) ръцете да се измиват!

Химичен състав:

Алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин; гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосшшикрин; восъкообразно вещество, смолисто вещество и др. Семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.

Лечебно действие и приложение:

Билката притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие; предизвиква намаление на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.

В българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица, менингит, ревматизъм, парализи (нервни, мозъчни), главоболие, възбуденост у атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др. Външно за жабурене при зъбобол; настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използува за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение. Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина - при задух с астматичен или възпалителен произход.

Начин на употреба: 1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Да се употребява под лекарски контрол! Растението е силно отровно!

!!! Включена в наредба №47 от 2004г. за изискванията към хранителните добавки !!!