Разпространение:

Край изворите и потоците, по замочурените ливади и тресавищата във всички наши планини.

Описание:

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м, с неразклонено или разклонено само в горната си част облистено стъбло и с пълзящо коренище. Листата му са перести, с 1-5 чифта различно големи двойно назъбени листчета, най-горното от които е длановидно и с междинни по-дребни листчета между тях всички най-често отдолу сиво окосмени, а отгоре голи и по-светли. Цветовете му са бели до жълтеникавобели и са събрани в едри, приятно миришещи метличести съцветия на върха на стъблото Чашката е 5-делна, венчето 5-6 -листно, а тичинките са много-бройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни дребни орехчета. Медоносно растение.

Използваема част:

Надземната част и коренището е корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа - юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелени листа и стъбло, с бледожълтеникави съцветия, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Коренищата се вадят през есента - септември-октомври, след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. Измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените коренища са тъмнокафяви, без миризма и с горчив вкус. Допустимата влажност и за тях е 12%. Коренищата, както и надземната част се опаковат в бали и се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Стръковете и коренищата съдържат гликозидите монотропитозид, спиреин и гаултерии, които при хидролиза отделят метилов салицилат, етерично масло, танини естери на салициловата киселина, фосфор, витамин С, провитамин А, желязо, сяра и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действува пикочогонно, противовъзпалително, защитно. Прилага се при ставните форми на ревматизъм, при задръжка на течности е организма, възпаление на пикочните пътища, диария.

В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кожни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух, рак и др. Външно се прилага за промивка при бяло течение, при ухапване от насекоми и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от стръковете се киснат в 0,5 л гореща вода 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата също се вземат 2 супени лъжици на 0,5 л вода, но се варят 10 мин. Пие се по същия начин.

В нашата народна медицина се употребява и орехчето, наричано още клинава трева, ливадник, отвратниче - Filipendula hexapetal (L.) Cilib. (Spirea filipendula L.), което расте из поляните ливадите и светлите храсталаци. То е високо 30-80 см тревисто растение с облистено главно в долната част стъбло и с многобройни приосновни, прекъснато нечифтоперести листа. Цветовете му са бели до бледорозови или кремави и са събрани във връхна сенниковидна метлица. Корените на орехчето са грудесто или вретеновидно задебелени. Употребява се при същите болести, а освен това при жлези у малки деца, при скрофули, както и за бани при ревматизъм.