Разпространение:

По влажните сенчести поляни, пасищата и каменливите места, в пояса на иглолистните гори и над тях във всички наши по-високи планини.

Описание:

Сем. Пармелиеви — Parmeliaceae

Многогодишно талусно растение. Талусът е изправен, лентовиден, почти правилно виловидно разклонен, кожест, достигащ до 10 см дължина, с плоски или улейовидно свити дялове, гъсто осеяни по ръба с къси четинки, кафявозелен или тъмно-кафяв, а отдолу по-светъл, с белезникави петна. Спороносните органи (апотециите) се намират по върховете на талусните разклонения, плоско паничковидни и отначало зелени, а впоследствие - кафяви.

Използваема част:

Талусът, който се събира през цялата година. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Изсушеният лишей е с характерна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:

Антибиотични киселини: протолихестеринова (действа резорбиращо), паралихестеринова, протоцетрарова, фумаропротоцетрарова (на която се дължи горчивият вкус), слузните полизахариди лихенин и изолихенин, горчива цетрарова киселина (лишейна скорбяла), фумарова киселина, още витамин В1 и В2, минерални соли, усинова киселина (действаща против туберкулозните бактерии), белтъчини, восък и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката възбужда апетита и действа смекчително на дихателните пътища и стомашно-чревния път.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от лишея се вари в 400 мл вода 5 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва исландския лишей при магарешка кашлица, задух, бронхит, туберкулозна кашлица, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, тежест в стомаха, чревни болки, чернодробни заболявания, възпаление на пикочните пътища, за апетит, при гуша, против повръщане, диария, дизентерия, хроничен запек и др. Външно се използва за налагане на гнойни рани и изгаряния.

В нашата народна медицина се използват още дъбовият лишей (Evernia piunastri L.) и брадатият лишей (Usnea barbata Fr.). Те се развиват по стъблата и клонките на широколистните и иглолистните дървета. Събират се рано напролет - през март-април - или наесен - през октомври-ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Употребяват се при стомашни болки, туберкулоза (брадатият лишей), хроничен запек (дъбовият лишей), като смекчителни средства при кашлица, задух, за апетит и др. Начинът на употреба е, както при исландския лишей.